“ През османското владичество агаларите обичали българските семейства да ги гощават не само с вити баници и печени кокошки, но и с мед. Такъв бил навикът и в колибите на махала Нановица. За да се отърват от неканените гости, колибарите започнали да казват, че меда го събира някой си дядо Тано и за да не се развали го съхранявал в хладните подмоли на пещерата. Отивали турците до пещерата, гледали в бездънното й гърло, но нищо не могли да открият. И оттогава я нарекли "Бездънният пчелин. "
Пещерата "Бездънният пчелин" се намира в района между Ябланица и Гложене. С големия си елипсовиден отвор от 30 на 50 метра, тя буди респект. Пропастта е толкова дълбока, че ако се хвърли камък, удар от него се чува след около 5 секунди. Пейзажът е особено красив с блатото, което се вижда от склона. Човешката фантазия е измайсторила и тук една легенда...
Всъщност пещерата не е бездънна. В тази пещера за пръв път е влязъл пещернякът Ненко Радев през 1913г. На 113 метра той открил дъното покрито с лед. Веднага след това изпробвал своята смелост и учителят от Ябланица Найден Братанов. Той се спуснал на дъното на загадъчната пещера като оставил там венец и устава на читалището.
