Според съхраненото от векове предание историята на това селище в съвременния си модел се свързва с идването на киевския княз Георги Глож в началото на XIII век. В преданието се казва, че бягайки от татарските нашественици, княза пристигнал с дружината си в България и след като оказал помощ за свалянето на узурпатора Борил от престола, той получил от Иван Асен II имение в подножието на Стара планина по течението на река Вит. За да се предполага, че землището е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеневци свидетелстват фактите, че тук има гора, която все още се нарича Азаница (Асеновица) и махала Асен (по местния диалект "Ъсен") . На мястото, където княз Георги се заселил с дружината си, се дало начало на ново селище, което получило неговото име. Известно е, че селището преди да получи съвременното си име се е наричало Чирен пазар или по-точно някоя от централните му по - големи махали по онова време. Чак няколко века по - късно силно отдалечените една от друга планински махали се изместват към това, което познаваме днес.
DMS

 

 

История
Махала Асен
Гора Азаница

 

 

 

 

 
 

 

храсти и глог, наричани „гложак”, което съвпада с единствената теория за името на другото село Гложене, обл. Враца. Вече в по - новата история през 1871 г. Васил Левски основава в Гложене един от най - многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание (старото име на Ботевград), членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. На 8 март 2007г. към Гложене са присъединени обезлюдените села: Зоренишки дол, Лозето, Върпей, Топилище и Асен. За повече исторически факти виж документите : Исторически очерк, Имена и факти, Васил Йонков-Биография.

 

 

По - вероятно е обаче да се допусне, че киевският княз е получил името Глож или Гложенски след като той и дружината му са се установили в това селище, тъй като за наименованието на селото има доста по - правдоподобни теории. Първата е, че то е произлязло от острия вятър, наречен от местните - "Чурко", който сутрин по долината на река Вит шуми, пронизва (гложе, гложде). Професор Васил Миков Вълов е поддръжник на тази теза, добавяйки че съществуват близки звучения от хърватски за глагола шумя (шумя, шумолене - glezno, glozno). Втората, по - силна теория е свързана с наличието в околността на много